Третото занятие от обучението по проект „Съвместни трансгранични инициативи за намаляване на отпадъци в Егейско и Черно море (Seas without waste)” по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г. включва запознаване на учениците с видовете влажни зони по света, тяхното значение, кои от тях са рамсарски места, по-подробно са разгледани бургаските влажни зони, флората и фауната им, с акцент върху защитените видове, включени в Червената книга на България.
В почти всички страни по света има влажни зони, на различни географски ширини, от тундрата до тропиците. Смята се, че 6% от земната повърхност на планетата е покрита от влажни зони.
Повечето са торфища (50%) и блата, следвани от заливни равнини, коралови рифове, мангрови гори и накрая езера и лагуни.
Влажните зони от международно значение, чиито флора и фауна подлежат на закрила, са определени от Рамсарската конвенция от 1971 година и се наричат рамсарски места.[1]
Рамсарската конвенция за влажните зони (приета на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран) е първият от съвременните глобални международни договори за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси и все още продължава да е единственият договор, който е насочен към специфични екосистеми. Първоначално, Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. От тогава насам, Конвенцията разширява своя обхват и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.
Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари като целта е повишаване на глобалната осведоменост за значението на влажните зони.
С темата всяка година се акцентира на разнообразните ползи на влажните зони за човечеството и природата. Темата за 2021 година е „Влажни зони и води“.