Четвъртото занятие от обучението по проект „Съвместни трансгранични инициативи за намаляване на отпадъци в Егейско и Черно море (Seas without waste)” по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г. включва запознаване на учениците с влажните зони в Турция, тяхното значение, кои от тях са рамсарски места, по-подробно е разгледана влажната зона Езерото Гала, флората, фауната и екосистемните ресурси.

Езерото Гала е алувиално сладководно язовирно езеро, разположено между окръзите Ипсала и Енес, на 10 километра от град Енез и на 23 километра от град Ипсала в провинция Одрин, Турция, близо до делтата на река Марица. То се състои от две части – езеро Голяма гала и езеро Малка гала. Има площ от 5,6 км2 и е на 2 м над морското равнище. Дълбочината варира между 0.4-2.2 м. Захранва се от дренажен канал (поток Басамаклар), поток Киджкапан, други малки потоци, както и от дъждове. Езерото е заобиколено от широки тръстики (Phragmites australis и Thypasp.). Земеделската земя в близост до езерото между Енез и Ипсала се използва за промишлено засаждане на ориз.

От 1991 г. езерото Гала е част от природен резерват и се смята за защитено. През 1997 г. езерото е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция без конкретна област. През 2005 г. езерото и околностите му са обявени за национален парк и обхващат площ, състояща се от 3090 хектара влажна зона (Голямо езеро Гала, малко езеро Гала, Памучно езеро) и 3000 хектара гориста местност (планина Хисли).

Защитената територия се управлява от Дирекцията за защита на природата и националните паркове (турски: Doğa Koruma v Milli Parklar Genel Müdürlüğü) към Министерството на околната среда и горите

Биоразнообразието в делтата на Марица, въпреки някои загуби, се счита за много богато. Има 55 вида растителен планктон, 31 вида животински планктон (зоопланктон), 42 вида водни растения в езерото Гала. В горите се срещат около 15 вида дървета.

В Националния парк „Езеро Гала“ са идентифицирани 311 растителни вида, като 5 от тях са ендемични. В допълнение, 59 таксона са подходящи за медицинска и декоративна употреба. В езерото има много водни лилии. Уникални треви, храсти и дървесни видове се срещат по бреговете. Тук се извличат 29 билки.

Около 46 от 217 вида птици, наблюдавани в района, са местни, 27 зимни мигриращи и 90 летни мигриращи птици. Езерото Гала е важна точка на миграционния маршрут „Виа Понтика“ на север-юг. Най-доброто време за наблюдение на повечето видове птици заедно е между април и май през пролетта, както и септември и октомври през есента. Езерото е дом на около 45 000 птици и се намира на един от най-големите маршрути за мигриращи птици в света.

В двете езера Гала се намират 16 рода риби, включително европейска змиорка (Anguilla anguilla, L.), щука (Stizostedion lucioperca L.), обикновен шаран (Cyprinus carpio L.) и северен щука (Esox lucius), които са с висока икономическа стойност. 

Районът около езерото Гала е подложен на силна антропогенна дейност – интензивно земеползване и животновъдство, аквакултури, лов, производство на вятърна енергия. Фосфатите, сулфатите, нитритите и нитратите, използвани в селското стопанство, се очаква да бъдат високи във влажните зони, като например езерото Гала, които са заобиколени от интензивни земеделски площи. Влизането на сулфатни и фосфатни йони в езерото обаче е частично ограничено от плътните тръстикови полета между селскостопанските земи и езерото, както и малките канали, отделящи го от селскостопанските райони. Това изкуствено наторяване на диви водни растения кара повърхността на езерото да намалее, позволявайки на районите с тръстика да се развиват по-бързо. Ако някои физико-химични параметри като стойностите на pH, EC и Ca, измерени в езерото Гала, се сравнят със сходни езера в района на Тракия, се вижда, че тези стойности са подобни на лагуните езера, докато са по-високи от езерата, разположени изцяло в гората.

Езерото Гала се храни главно от водите на река Марица. Нивото на водата в езерото се регулира от система от канали и брави. Това предотвратява наводняването на обработваемата земя или водата се използва за напояване.

В средата на езерото има разхлабена дига, която се прекъсва на определени места, за да управлява водата. Планът за управление на Националния парк предвижда тази дига да бъде премахната.

Езерото Гала е известно като второто по големина езеро на птици в Турция и поради близостта си до метрополис като Истанбул често се посещава. В допълнение към гледането на птици и фотографията, дейностите на езерото включват пикник, пешеходен туризъм и колоездене. Посетителите трябва да бъдат много внимателни, за да не нарушават естествените местообитания в езерото.

В района на защитената зона можеше да се лови риба до 2013 г. и след това е  забранено. Планът е за постепенното му възстановяване. Разрешен е риболовът в река Марица, в двата язовира, построени около река Марица, и в 30-километровите оризови площи до езерото Гала. Язовирите са построени през 1991-92 г. за напояване на оризови полета. Водата се изпомпва чрез канали, специално изградени от Дирекцията за водите и отпадъците към Министерството на водите и горите. Каналите защитават замърсяването на морската вода от пестициди и минерални торове, използвани при отглеждането на ориз. Районните насаждения осигуряват основното препитание на местното население. На територията на Националния парк ловът е забранен. Разрешено е на територията на оризовите полета /зимен лов на патици /. Ловът не е регулиран, не се плащат данъци. Предвид голямото биологично разнообразие в Националния парк, значимостта на района като пазител на генетичните ресурси може да бъде оценена високо.

Масово по крайбрежието на езерото пасат крави и овце.

Приблизително ½ от повърхността на водата е покрита от тръстики и папури. Има план за намаляване на площта, покрита от растения. Установено е, че видрата изяжда корените на тръстиката и папура.

Поради добрите възможности за наблюдение и изследване на птиците днес, паркът е любимо място за орнитолози. Студенти и учени от Истанбул и Одрин редовно посещават Националния парк за изучаване на биоразнообразието.

Дирекцията на Национален парк езеро Гала планира изграждането на посетителски център и 14-километрова пешеходна пътека с тоалетни, кули за наблюдение на птици и други интерпретативни материали за демонстрация и проучване на биоразнообразието.

Представени са възможностите за организиране на водни спортове и колоездене. Обсъждат се и възможности за съчетаване на природните и археологическите паметници и морския туризъм.