Дори за учените е сложно да обяснят феномена на оцеляване на ръба на живота и смъртта.  Много от преживелите блокадата са убедени, че са я преживели, само защото не са си позволии да се залежат и да се смирят с обречеността на смърт.

Блокадата на Ленинград  е чудовищен експеримент над хората  в условия на глад, студ, авиационни бомбардировки и артилерийски обстрел.  Непокореният град убедително ни демонстрира пример за величие на духа на нация, извършила подвиг, чието повторение надали е по силите на когото и да било.   

Ленинград е символ на най-голямата човешка катастрофа през Втората световна война. Нацистката блокада, започнала на 8.9.1941, изпраща на смърт почти всеки втори жител на града. Нечовешките условия обаче не ги пречупват.     

Хората прибягват до крайни мерки, за да оцелеят. В града се изяжда всичко, кучета, котки, дори гризачи, гълъби, още и лепило, листа, семена, корени на растения. Варят се отвари от кожени колани. И за съжаление са принудени да ядат и човешко месо. Понякога от членове на семейството.

Много от телата, пристигащи на гробищата, са с липсващи части. Близо 2000 души са арестувани за канибализъм.      

Скоро дажбите намаляват наполовина, защото хората са много, а храната не достига. До средата на ноември 1941 г. работниците получават по 250 гр., а останалите само 125 гр. до началото на февруари.

За целия период загиват над 1,5 млн. души, сред които както военни, така и цивилни.

В интервю на Руската служба на Би-Би-Си независимият изследовател на Втората световна война Марк Солонин споделя своите разсъждения и изводи, които малко се разминават с официалната позиция за събитията.

През 1972 година Кир Буличев – много инересен писател-фантаст, написва малък, едва от четири страници, но емоционально необикновено силен разказ “Можно попросить Нину?”. Този, по своята същност фантастически разказ е сериозно и дълбоко слово за времето, за хората и за войната. Между главните герои, Вадим, и момичето от 42-ра година Нина стои Времето. Но те са еднакви – по чувства, по мисли, по мечти.